токмак

мн. токма̀ци, (два) токма̀ка, м. Разг.  1. Чукало за хаванче, за тъпан и др.  2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго. Дървото се изтръгна с голям токмак от корени и пръст.  3. Прен. За дете, животно — този, който е набит, стегнат, тежък.  4. Прен. Глупав, недодялан човек.  същ. умал. токма̀че, мн. токма̀чета, ср.

Грешни изписвания (1)

тукмак

Словоформи