тленен
Облик
тленен (български)
ед. ч. | м. р. | тле·нен | |
---|---|---|---|
непълен член | тлен·ния | ||
пълен член | тлен·ни·ят | ||
ж. р. | тлен·на | ||
членувано | тлен·на·та | ||
ср. р. | тлен·но | ||
членувано | тлен·но·то | ||
мн. ч. | тлен·ни | ||
членувано | тлен·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
тленна, тленно, мн. тленни, прил. Който подлежи на гниене, на разлагане; не вечен. Всички сме тленни и грешни. • Тленни останки. Тяло (или части от тяло) на покойник. Намерени са тленните останки на жертвите от катастрофата. същ. тленност, тленността, ж.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|