терорист
Облик
терорист (български)
ед.ч. | те·ро·рист | |
---|---|---|
непълен член | те·ро·рис·та | |
пълен член | те·ро·рис·тът | |
мн.ч. | те·ро·рис·ти | |
членувано | те·ро·рис·ти·те | |
бройна форма | те·ро·рис·та | |
звателна форма | те·ро·рис·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Лице, което упражнява или осъществява терор.
Етимология
От фр. terroriste „терорист“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- терорист в РБЕ на ИБЕ