темп
Облик
темп (български)
ед.ч. | темп | |
---|---|---|
непълен член | тем·па | |
пълен член | тем·път | |
мн.ч. | тем·по·ве | |
членувано | тем·по·ве·те | |
бройна форма | тем·па | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Степен на бързината, с която се извършва нещо.
- муз. Темпо.
Етимология
От лат. tempus.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- темп в РБЕ на ИБЕ