теза
Облик
теза (български)
ед.ч. | те·за | |
---|---|---|
членувано | те·за·та | |
мн.ч. | те·зи | |
членувано | те·зи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
теза: 1.Основно положение, основна мисъл, която се поставя за доказване. 2. Тезата трябва да е: .добре откроена и ясно заявена .адекватна на заглавието 2.Във философията на Хегел — изходен пункт в процеса на развитието.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
Синоними
- теория, становище, гледище, разбиране, схващане, позиция, кауза
- дисертация, трактат, съчинение, дипломна работа
- доклад, студия