тежкар
Облик
тежкар (български)
ед.ч. | теж·кар | |
---|---|---|
непълен член | теж·ка·ря | |
пълен член | теж·ка·рят | |
мн.ч. | теж·ка·ри | |
членувано | теж·ка·ри·те | |
бройна форма | теж·ка·ри | |
звателна форма | теж·ка·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- жарг. Високомерен, надут човек.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- тежкар в Речник на българския език