сюртук
Облик
сюртук (български)
ед.ч. | сюр·тук | |
---|---|---|
непълен член | сюр·ту·ка | |
пълен член | сюр·ту·кът | |
мн.ч. | сюр·ту·ци | |
членувано | сюр·ту·ци·те | |
бройна форма | сюр·ту·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Остар. Горна мъжка дреха, дълга до коленете, с два реда копчета.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
-
Сюртук, Париж, 1813 г.
-
Мъжки сюртук, 1831 г.
-
Сюртук, 1837 г.
-
Андрю Куртин – американски политик, ок. 1860 г.
-
Каспер Фредерик Вегенер – датски историк, 1863 г.
-
„Ужасните близнаци“ Дейвид Лойд Джордж и Уинстън Чърчил (1907 г.) по време на разцвета на тяхната „радикална фаза“ като социални реформатори
-
Жорж Клемансо (1917 г.)
-
Униформа на генерал-майор Онодера Макото (ок. 1930-1939 г.)