съученик
Облик
съученик (български)
ед.ч. | съ·у·че·ник | |
---|---|---|
непълен член | съ·у·че·ни·ка | |
пълен член | съ·у·че·ни·кът | |
мн.ч. | съ·у·че·ни·ци | |
членувано | съ·у·че·ни·ци·те | |
бройна форма | съ·у·че·ни·ци | |
звателна форма | съ·у·че·ни·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
- Човек, който е от същия клас в училище.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
другар, компаньон, събрат, колега, съучастник