Направо към съдържанието

сърце

От Уикиречник

сърце (български)

сърце (1)

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

  1. Централен орган на кръвообращението, който у човека се намира в лявата страна на гърдите.
    1. Областта от лявата страна на гърдите, където се намира този орган.
  2. прен. Този орган като средище на възприятия, чувства.
  3. прен. диал. Мъжество, смелост, безстрашие.
  4. прен. Център, среда на нещо.
  5. диал. Стомах, корем.

Етимология

старобълг. сръдьце (Зогр., Мар., Асем., Супр.), умал. на -ko- от праслав. *sьrdь - със съответствия във всички ИЕ езици: лит. širdis, латв. sirds, арм. sirt, гот. hairtō, старосканд. hjarta ср. р., старогр. καρδία, κραδίη ж., лат. соr, род. п. cordis ср. р., староирл. cride, уелс. craidd, хет. kard ср. р. „сърце“, ИЕ *k^rd-. В индо-иран. езици формата е староинд. hŗd, авест. zərədā, ИЕ *g^hrd-.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Източници

  1. сърце в РБЕ на ИБЕ