сънародник
Облик
сънародник (български)
ед.ч. | съ·на·род·ник | |
---|---|---|
непълен член | съ·на·род·ни·ка | |
пълен член | съ·на·род·ни·кът | |
мн.ч. | съ·на·род·ни·ци | |
членувано | съ·на·род·ни·ци·те | |
бройна форма | съ·на·род·ни·ка | |
звателна форма | съ·на·род·ни·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
- Човек, който е от същия народ; жител на същата държава.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
съотечественик, нашенец, съплеменник