съждение

съждение (български)

съждение ±

ед.ч.		съж·де·ние
	членувано	съж·де·ни·е·то
мн.ч.		съж·де·ния
	членувано	съж·де·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Преценка за съотно­шението между различни иден; зак­лючение от разсъждение. Съждението не може да бъде нап­равено без минимум интелигентност и познания, но не се свежда до тях: „пълната глава\" невинаги е способ­на, разстройството в ефективността е достатъчно, за да я подведе. Нап­ример, ревността или параноята во­дят до идейна заблуда.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

мисъл, умозаключение, съображение, мнение, разсъждение, довод, резон, аргумент, становище, мотив