съждение
Облик
съждение (български)
ед.ч. | съж·де·ние | |
---|---|---|
членувано | съж·де·ни·е·то | |
мн.ч. | съж·де·ния | |
членувано | съж·де·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Преценка за съотношението между различни иден; заключение от разсъждение. Съждението не може да бъде направено без минимум интелигентност и познания, но не се свежда до тях: „пълната глава\" невинаги е способна, разстройството в ефективността е достатъчно, за да я подведе. Например, ревността или параноята водят до идейна заблуда.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
мисъл, умозаключение, съображение, мнение, разсъждение, довод, резон, аргумент, становище, мотив