съглашение

съглашение (български)

съглашение ±

ед.ч.		съг·ла·ше·ние
	членувано	съг·ла·ше·ни·е·то
мн.ч.		съг·ла·ше·ния
	членувано	съг·ла·ше·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

мн. съглашения, ср. Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение. Тайно съглашение. • Съглашението. Истор. Единството от Франция, Англия, Италия и др. държави като една от воюващите страни през Първата световна война. същ.) споразумение, уговорка, условие, спогодба, контракт, трактат, договор, съгласие (същ.) пакт

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: överenskommelse японски: [[]]

Синоними

• споразумение, уговорка, условие, спогодба, контракт, трактат, договор, съгласие
• пакт