съглашение
Облик
съглашение (български)
ед.ч. | съг·ла·ше·ние | |
---|---|---|
членувано | съг·ла·ше·ни·е·то | |
мн.ч. | съг·ла·ше·ния | |
членувано | съг·ла·ше·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
мн. съглашения, ср. Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение. Тайно съглашение. • Съглашението. Истор. Единството от Франция, Англия, Италия и др. държави като една от воюващите страни през Първата световна война. същ.) споразумение, уговорка, условие, спогодба, контракт, трактат, договор, съгласие (същ.) пакт
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|