съгласие

съгласие (български)

съгласие ±

ед.ч.		съг·ла·сие
	членувано	съг·ла·си·е·то
мн.ч.		съг·ла·сия
	членувано	съг·ла·си·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• единодушие, единомислие, солидарност, разбирателство, хармония
• споразумение, спогодба
• одобрение, благосклонност, разположение, позволение, разрешение
• договор, контракт, пакт, съглашение
• единение, дружба
• одобряване, санкция
• декрет
• уговорка
• споделяне
• съгласуване, съгласуваност, съответствие, сходство