стълпник

Названието „Стълпник” произхожда от древногръцката дума στυλίτης, която в последствие се трансформира в στῦλος със значение на колона. С названието Стълпник-стилит първоначално се определяли хората от древна Атина, които заради престъпление към републиката били наказвани с изписване на имената им върху колона, като по този начин се подчертавал позорът им. В последствие с названието Стълпник-стилит били определяни монасите християни, които живеели в близкия изток върху колона с разположена на върха площадка, на която монасите изграждали тясна килия. Първите представители са в периода V-VІв, когато е и най-силно развита тази форма на аскеза. За основател се смята свети Симеон Стълпник Стари живял през Vв.. Най-забележителни представители на този вид монашество са свети Симеон Стълпник Стари- Vв., свети Данаил стълпник -Vв., който живял по брега на Черно море и свети Симеон Стълпник Нови, който живял през VІв.. Тези монаси прекарали по-голямата част от живота си, или чак до смъртта си, в молитва и покаяние върху върха на тази колона(кула) . Тази практика била нагледно представяне на тяхното свидетелство за Христа. Практиката на стълпничество продължила и в по-късен период в пределите на Антиохия и Сирия макар и срещана доста по-рядко сред монасите.

В московската патриаршия, макар и спорадично, практиката на стъпничество е запазена дори до края на ХVв.

Съставил: М.Г.Г.