стреха
Облик
стреха (български)
ед.ч. | стре·ха | |
---|---|---|
членувано | стре·ха·та | |
мн.ч. | стре·хи | |
членувано | стре·хи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
1. Долна крайна част на покрив,която се издава навън от стените. 2. Покрив на сграда изобщо. 3.Малък покрив над нещо; навес, заслон, сушина. 4. Дом, подслон.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|