странник

странник (български)

странник ±

ед.ч.		стран·ник
	непълен член	стран·ни·ка
	пълен член	стран·ни·кът
мн.ч.		стран·ни·ци
	членувано	стран·ни·ци·те
бройна форма		стран·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1.Човек, който е от друг край или държава. 2.Човек, който обича да скита, да пътешества, да странства; скитник, скиталец, пътешественик.

Превод

английски: unknown (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: inconnu (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• чужденец, чуждоземец
• скитник, пътник, пътешественик, друмник, номад
• пешеходец
• непознат, чужд човек