стеля
Облик
стеля (български)
Сегашно време | сте·ля |
---|---|
Мин. св. време | стлах |
Мин. несв. време | сте·лех |
Повел. наклонение | сте·ли |
Мин. страд. причастие | стлан |
Мин. деят. св. причастие | стлал |
Мин. деят. несв. причастие | сте·лел |
Сегашно деят. причастие | стелещ |
Деепричастие | сте·лей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 184, несвършен вид
(класификация — преходен глагол от първо спрежение (стеля, стелеш, стеле, минало св. време стлах)
- покривам, постилам с нещо
Етимология
от старобълг. стьлати, стелѭ (в Супрасълски сборник) < праслав.. *stьlāti, *stelją < ие. корен *stel-[1]
Фразеологични изрази
Синоними
слоя, пластя, настилам, постилам, застилам, напластявам, наслоявам, покривам, наслагвам, натрупвам
Превод
|
|
Източници
- ↑ Български етимологичен речник. Том VII (слòво–теря̀свам). Отговорен редактор: Тодор Ат. Тодоров. Редактори: Мария Рачева, Тодор Ат. Тодоров. Автори: Васил Анастасов, Христина Дейкова, Лиляна Димитрова-Тодорова, Уте Дукова, Димитрина Михайлова, Мира Начева, Мария Рачева, Георги Риков, Тодор Ат. Тодоров. София, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010. онлайн. с.444 - 445.