стар
стар (български)
| ед. ч. | м. р. | стар | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ста·рия | ||
| пълен член | ста·ри·ят | ||
| ж. р. | ста·ра | ||
| членувано | ста·ра·та | ||
| ср. р. | ста·ро | ||
| членувано | ста·ро·то | ||
| мн. ч. | ста·ри | ||
| членувано | ста·ри·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който е достигнал до старост, който има много години.
- Който принадлежи, който е присъщ на човек с напреднала възраст.
- Който е създаден, появил се е преди много години, който съществува много отдавна.
- Който е от по-рано.
- За растение — който е поникнал, израснал много отдавна.
- Който отживява или е отживял времето си.
- Който се отнася до по-далечно време, до миналото, който е характерен за по-далечна епоха.
- Който датира отдавна и е излязъл от употреба.
- Който е бил, съществувал някога; някогашен.
- Който много отдавна, от дълги години е някакъв.
- Който е с дълъг опит.
- Който е овехтял, похабен от дълга употреба.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- възрастен, състарен, остарял, дърт, застарял, преминал години, престарял, на възраст, старичък, възстар, старик, дядо, ветеран, одъртял
- немощен, отпаднал, слаб, изтощен, грохнал, разклатен, изхабен
- вехт, овехтял, извехтял, взел-дал, влязъл в архивата
- отколешен, някогашен, отдавнашен, предишен, бивш, минал, дългогодишен, многогодишен, отживял си времето, излязъл от употреба, неупотребим, старомоден, изоставен, напуснат
- старинен, древен, античен, вековен, допотопен
- износен, похабен
- закъснял, просрочен
- опитен, врял и кипял, дълголетен
- негоден
- прошарен, бял, побелял, зрял
- употребяван, използван
Антоними
млад, невръстен, малолетен, непълнолетен, малък, дете, юноша новак, нов, неумел, неопитен, незрял, зелен, недорасъл, вчерашен, наивен
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|