совалка
Облик
совалка (български)
ед.ч. | со·вал·ка | |
---|---|---|
членувано | со·вал·ка·та | |
мн.ч. | со·вал·ки | |
членувано | со·вал·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишките на основата при тъкане.
- Част на шевна машина, в която се закрепва сърцето с навити конци.
- Космически кораб за многократно излитане и кацане.
- Прен. Многократно ходене и връщане някъде с цел уреждане на нещо, най-често на дипломатически въпрос.
Етимология
Праслав. *sovadlъka, *sovadlo, от *sovati, *sujǫ „бутам, мятам“ (ст.-бълг. совати ῥιπίζειν πυρί (Супр.), рус. совать). Сродни форми: лит. šauti, šauju „бутам (хляб в пещта), стрелям“, лтш. šaut (šauju, šaunu, šavu) „стрелям, бутам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|