скръндза
Облик
скръндза (български)
ед.ч. | скрън·дза | |
---|---|---|
членувано | скрън·дза·та | |
мн.ч. | скрън·дзи | |
членувано | скрън·дзи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Алчен човек; пестелив;
Етимология
от *skrǫga, диал. скържав „стиснат“ със съответствия в герм.:
- дат. rynke „сбръчквам се“, старосканд. hrukka, ср.в.нем. runke „бръчка“ (*rung-)
- старосканд. skrukka „сбръчкана жена“, норв. skrukk „бръчка“, шв. skrynka „сбръчквам се“, староангл. scrincan, англ. shrink, ср.в.нем. schrinken „свивам се“ (*skreng-)
- ст.в.нем. scranc „измама“, староангл. screncan „мамя“ (*skrong-).
Промяната g > dz е по трета палатализация, ǫ > ън се дължи експресивен разпад на носовия призвук.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
скъперник, сребролюбец, пестелив, стиснат, стислив, алчен, свидлив, вариклечко, стипца, циция, пинтия, сметкаджия, цепи косъма