склон
Облик
склон (български)
ед.ч. | склон | |
---|---|---|
непълен член | скло·на | |
пълен член | скло·нът | |
мн.ч. | скло·но·ве | |
членувано | скло·но·ве·те | |
бройна форма | скло·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
надолнище на планина; стръмнина, урва, скат. Пример: Групата върви по склона.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- надолнище, нанадолнище, наклон, стръмнина, урва, скат
- наклоненост, полегатост
- отклонение
- наклонена плоскост
- стръмна пътека, стъпала