сервитут

сервитут (български)

сервитут ±

ед.ч.		сер·ви·тут
	непълен член	сер·ви·ту·та
	пълен член	сер·ви·ту·тът
мн.ч.		сер·ви·ту·ти
	членувано	сер·ви·ту·ти·те
бройна форма		сер·ви·ту·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Средство за пълноправно използване на недвижим имот. Чрез тях се признават и защитават стопанските интереси на едно лице, като се въвеждат тежести за друго лице. Има "служещ имот", който е обременен със сервитута и "господстващ имот" - в чиято полза е учреден сервитутът. Сервитутът е неделим - свързан е с всяка част от имотите - ако те се разделят, сервитутът остава за всяка част. Не може да се прехвърля отделно от имота.

Сервитут според българския тълковен речник е право признато от закона за използване на чужд имот!!! Не е пълно вещно право, а ограничено!!!!

Превод

английски: easement (en) арабски: [[]] арменски: սերվիտուտ африкаанс: verslapping белоруски: [[]] гръцки: δουλείες датски: servitutter есперанто: [[]] естонски: servituut иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: éasúint исландски: greiðslustig испански: servidumbres италиански: servitù китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: servitūts латински: servitus-tutis литовски: servitutas

немски: Grunddienstbarkeit норвежки: servitutt персийски: ارتفاعات полски: służebność португалски: servidão румънски: servitute руски: сервитут словашки: služobnosť словенски: služnost сръбски: служност тайландски: [[]] турски: irtifak hakkı унгарски: szolgalmi jog фински: rasite френски: servitude холандски: servituut хърватски: služnost чешки: služebnost шведски: servitut японски: [[]]