секира
Облик
секира (български)
ед.ч. | се·ки·ра | |
---|---|---|
членувано | се·ки·ра·та | |
мн.ч. | се·ки·ри | |
членувано | се·ки·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. секыра (Зогр., Асем., Сав. кн., Остром.). Слав. *sekyra не е свързана със старобълг. сѣчиво, сѣкѫ (от *sěk-), понеже това не обяснява словообразуването, въпреки че е възможно вторично сближаване по народна етимология след изравняване на гласежа на *ě и *е в повечето слав. езици. Заедно с лат. secūris „топор“ произлиза от общ не-ИЕ източник, срв. асир. šukurru, староевр. šеgōr „топор“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|