себап
Облик
себап (български)
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- остар. и диал. Добро дело, добрина, благодеяние.
- остар. и диал. Повод, причина за нещо.
Етимология
- От араб. ثَوَاب през османотур. ثواب / тур. sevap.
- От араб. ثَوَاب през османотур. ثواب / тур. sebep.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- себап в РБЕ на ИБЕ