сблъсък
Облик
сблъсък (български)
ед.ч. | сблъ·сък | |
---|---|---|
непълен член | сблъ·съ·ка | |
пълен член | сблъ·съ·кът | |
мн.ч. | сблъ·съ·ци | |
членувано | сблъ·съ·ци·те | |
бройна форма | сблъ·съ·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
мн. сблъсъци, (два) сблъсъка, м. Сблъскване, конфликт, стълкновение, бой. Сблъсък на мнения. Военен сблъсък.
Етимология
Образувана с представка sъ- от старобълг. бльскъ „сияние“, бльштати „сияя“, свързана със старочеш. blesk „светкавица“, лит. blizgas „сияние, проблясък, лъч“, но е развила значение „светкавица“ > „удар“. Виж блясък.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- удар, тласък, напън, сътресение
- стълкновение, сблъскване, схватка, битка, колизия, конфликт
- трясък, дрънчене