самостоятелен
Облик
(пренасочване от самостоятелно)
самостоятелен (български)
ед. ч. | м. р. | са·мос·то·я·те·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | са·мос·то·я·тел·ния | ||
пълен член | са·мос·то·я·тел·ни·ят | ||
ж. р. | са·мос·то·я·тел·на | ||
членувано | са·мос·то·я·тел·на·та | ||
ср. р. | са·мос·то·я·тел·но | ||
членувано | са·мос·то·я·тел·но·то | ||
мн. ч. | са·мос·то·я·тел·ни | ||
членувано | са·мос·то·я·тел·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който работи задълбочено сам по даден въпрос или извършва отговорно някаква дейност. Който съществува сам-независим, отделен. Самостоятелна изложба.
- Който не се влияе от други, а доказва и защитава своето схващане. Самостоятелна преценка.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- самостоен, независим, свободен, автономен, отделен
- самоинициативен, проявяващ самоинициатива, разпоредителен
- незаангажиран
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|