самоотверженост
Облик
самоотверженост (български)
ед.ч. | са·мо·от·вер·же·ност | |
---|---|---|
членувано | са·мо·от·вер·же·ност·та | |
мн.ч. | са·мо·от·вер·же·нос·ти | |
членувано | са·мо·от·вер·же·нос·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Който е в резултат от жертване на своите интереси за общото благо. Самоотвержен труд. Самоотвержена служба.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
безстрашие, неустрашимост, смелост, решителност, храброст, сърцатост, доблест, кураж, себеотрицание, мъжество, подвиг, героичност, героизъм, дързост