самомнителен
Облик
самомнителен (български)
ед. ч. | м. р. | са·мом·ни·те·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | са·мом·ни·тел·ния | ||
пълен член | са·мом·ни·тел·ни·ят | ||
ж. р. | са·мом·ни·тел·на | ||
членувано | са·мом·ни·тел·на·та | ||
ср. р. | са·мом·ни·тел·но | ||
членувано | са·мом·ни·тел·но·то | ||
мн. ч. | са·мом·ни·тел·ни | ||
членувано | са·мом·ни·тел·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Който има преувеличено високо мнение за себе си; самонадеян, високомерен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- самолюбив, самонадеян, самоуверен
- високомерен, горд, упорит, твърд
- надменен, надут, арогантен, снобски
- старомоден, педантичен, важен
- тщеславен, суетен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|