самодива
Облик
самодива (български)
ед.ч. | са·мо·ди·ва | |
---|---|---|
членувано | са·мо·ди·ва·та | |
мн.ч. | са·мо·ди·ви | |
членувано | са·мо·ди·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Митическо женско същество, което живее в горите и планините.
Етимология
Сродни форми: ст.-бълг. дивъ (Миней 15 в.), сръб. див „великан, исполин“, ст.-рус. дивъ „птица, предвещаваща нещастие“ (12 в.). За образуването срв. самовила. Праслав. *divъ < незасв. осет. форма *dīva-/*deva-, сродна със ср.-перс., нперс. dēv „демон, дявол“, авест. daēva- „зъл дух“, афг. lewə „вълк“ < праиран. *daiva-, сродна със ст.-инд. deva- „бог“, ст.-лат. deivos, лат. dīvus, deus, лит. diẽvas „бог“. Промяната на иранско ai > ī е типично за иронския диалект на осет. език, срв. осет. ирон. dīn „религия“ < праиран. *daina- (авест. daēna- „вяра“).
Фразеологични изрази
- Самодивско кладенче.
- Като самодива. С разпуснати коси (и с бели, широки дрехи).
Превод
|
|
Синоними
елф, фея, горски дух, самовила