рупор
Облик
рупор (български)
ед.ч. | ру·пор | |
---|---|---|
непълен член | ру·по·ра | |
пълен член | ру·по·рът | |
мн.ч. | ру·по·ри | |
членувано | ру·по·ри·те | |
бройна форма | ру·по·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Тръба във вид на срязан конус, която се използва за усилване (насочване) на гласа.
- преносно Изразител на чужди мисли, идеи.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи