романист
Облик
романист (български)
ед.ч. | ро·ма·нист | |
---|---|---|
непълен член | ро·ма·нис·та | |
пълен член | ро·ма·нис·тът | |
мн.ч. | ро·ма·нис·ти | |
членувано | ро·ма·нис·ти·те | |
бройна форма | ро·ма·нис·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- автор на романи, писател
- специалист по романистика
- езиковед
- юрист-историк
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|