родина
Облик
родина (български)
ед.ч. | ро·ди·на | |
---|---|---|
членувано | ро·ди·на·та | |
мн.ч. | ро·ди·ни | |
членувано | ро·ди·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Страната, в която съм се родил и живея; отечество.
Етимология
Произвеодно от род.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- отечество, бащиния, татковина, роден кът, родно място, бащин дом
- люлка, развъдник, страна
- роден край