рицар
Облик
рицар (български)
ед.ч. | ри·цар | |
---|---|---|
непълен член | ри·ца·ря | |
пълен член | ри·ца·рят | |
мн.ч. | ри·ца·ри | |
членувано | ри·ца·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | ри·ца·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Средновековен аристократ войник.
- Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели.
- Прен. Галантен мъж; кавалер.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|