реч

реч (български)

реч ±

ед.ч.		реч
	членувано	реч·та
мн.ч.		ре·чи
	членувано	ре·чи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Обширно изказване по някакъв проблем, обикн. политически или във връзка с празник; слово.
2. Способност да изкажеш мислите си с думи; говорене, говор.
3. Звучащ език.
4. Разг. Дума, изказ.

Етимология

От стб. рѣчь, произхождащо от праслав. rěčь

Фразеологични изрази

• агитационна реч, пламенна реч, авторска реч
• поздравителна реч, родна реч, неразбираема реч
• диалогична реч, монологична реч, омразна реч
• писмена реч, разговорна реч, устна реч
• за какво иде реч

Превод

английски: speaking (en), language (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: рэч гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Sprache (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: rzecz португалски: [[]] румънски: [[]] руски: речь (ru) словашки: reč словенски: reč сръбски: reč тайландски: [[]] турски: konuşma (tr) украински: рiч унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: riječ чешки: řeč шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дума, слово, език, словесност, говор
• сказка, изказване, доклад, реферат, разговор, беседа
• пледоария, защита
• тирада, словоизлияние

Антоними

• мълчание, безмълвие, тишина, немота

Хипероними

• способност, комуникация, представяне, произведение