реч
Облик
реч (български)
ед.ч. | реч | |
---|---|---|
членувано | реч·та | |
мн.ч. | ре·чи | |
членувано | ре·чи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Обширно изказване по някакъв проблем, обикн. политически или във връзка с празник; слово.
- Способност да изкажеш мислите си с думи; говорене, говор.
- Звучащ език.
- Разг. Дума, изказ.
Етимология
От стб. рѣчь, произхождащо от праслав. rěčь
Фразеологични изрази
- агитационна реч, пламенна реч, авторска реч
- поздравителна реч, родна реч, неразбираема реч
- диалогична реч, монологична реч, омразна реч
- писмена реч, разговорна реч, устна реч
- за какво иде реч
Превод
|
|
Синоними
- дума, слово, език, словесност, говор
- сказка, изказване, доклад, реферат, разговор, беседа
- пледоария, защита
- тирада, словоизлияние
Антоними
- мълчание, безмълвие, тишина, немота
Хипероними
- способност, комуникация, представяне, произведение