реене
Облик
реене (български)
ед.ч. | ре·е·не | |
---|---|---|
членувано | ре·е·не·то | |
мн.ч. | ре·е·ния | |
членувано | ре·е·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
- Гледане надалече в пространството, без определена цел и посока.
Етимология
Отгл. същ. от рея и от рея се.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- реене в РБЕ на „Читанка“