ред
ред (български)
| ед.ч. | ред | |
|---|---|---|
| непълен член | ре·да | |
| пълен член | ре·дът | |
| мн.ч. | ре·до·ве | |
| членувано | ре·до·ве·те | |
| бройна форма | ре·да | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Няколко предмета, подредени в линия или един след друг.
- Водоравна черта, върху която са написани букви. „Буквите бяха написани леко над редовете.“
- Буквите написани върху такава (въображаема) черта. „На страницата има 22 реда.“
- Последователно подреждане на събията във времето. „Всяко нещо по реда си.“
- Разположение на предмети по определен начин.
- Правото или задължението на участник в някакво действие да извърши определена работа. „Твой ред е да идеш за хляб.“
- Правила,по които се извършва нещо.
- Правилно установено състояние, разположение на нещо.
Етимология
старобълг. рѩдъ.
Сродни думи: лит. rindа „ред, линия“, латв. riņdа „ред, линия“, rist, riedu „подреждам“, ирл. rann „част, стих“
старобълг. рѩдъ > унг. rend.
Фразеологични изрази
Ред,законност и справедливост; Съдебен ред;На дневен ред
Превод
|
|
Синоними
- низ, верига, редица, върволица, серия, редуване, последователност
- правило, начин, план, метод
- дисциплина, режим, процедура, порядък
- спокойствие
- законност, легалност, справедливост, оправия
- пласт, слой
- организация, системност, методичност
- нареждане, подреждане, подредба, класификация, систематизация, класифициране, систематизиране, разпределение
- поредица
- акуратност
- смяна, тур, промеждутък