рана
Облик
рана (български)
ед.ч. | ра·на | |
---|---|---|
членувано | ра·на·та | |
мн.ч. | ра·ни | |
членувано | ра·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Старобълг. рана πληγή, μάστιξ, βάσανος, φραγέλωσις „рана, удар“ (Зогр., Мар., Асем., Сав., Унд., Син. пс., Син. тр., Супр.). Праслав. *rana е без сигурна етимология. Сравнява се със староинд. vraṇas м.р. „рана, цирей, белег“, vrаṇауаti „ранява“. Въпреки семант. си близост алб. varrë „рана“ не е свързано с *rana, тъй като продължава праформа *uar(e)nā (< *(s)uor-en-, срв. авест. xvara- „рана“, ст.в.нем. sweran „боли“, нем. Geschwür „язва“), което не може да даде слав. *rana.
Фразеологични изрази
Превод
|
|