разум

разум (български)

разум ±

ед.ч.		ра·зум
	непълен член	ра·зу·ма
	пълен член	ра·зу·мът
мн.ч.		ра·зу·ми
	членувано	ра·зу·ми·те
бройна форма		ра·зу·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Висшата познавателна способност и дейност у човека да възприема адекватно и съзнателно действителността.

Превод

английски: reason, intelligence, mind, wit арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: razón италиански: ragione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Vernunft, die Besinnung, die Ratio норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: akıl унгарски: [[]] фински: [[]] френски: raison холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• съзнание, разсъдък, мисъл, размисъл, ум, интелект, мозък, глава, акъл, пипе, пипка
• мъдрост, премъдрост, благоразумие, трезвеност, умереност
• здрава мисъл, точна преценка