разрешително

разрешително (български)

разрешително ±

ед.ч.		раз·ре·ши·тел·но
	членувано	раз·ре·ши·тел·но·то
мн.ч.		раз·ре·ши·тел·ни
	членувано	раз·ре·ши·тел·ни·те

Съществително нарицателно име, среден род, тип 62

1. Документ, с който се разрешава нещо.

Превод

английски: permit, licence арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: permiso италиански: permesso китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Genehmigung, die Erlaubnis норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: permis холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

разрешение, позволение, позволително, патент

, неосновна форма

Oсновна форма

разрешителен