разказвач
Облик
разказвач (български)
ед.ч. | раз·каз·вач | |
---|---|---|
непълен член | раз·каз·ва·ча | |
пълен член | раз·каз·ва·чът | |
мн.ч. | раз·каз·ва·чи | |
членувано | раз·каз·ва·чи·те | |
бройна форма | раз·каз·ва·ча | |
звателна форма | раз·каз·ва·чо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7b
- Човек, който разказва; Автор на разкази.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
говорител, беседчик, конферансие