радост

радост (български)

радост ±

ед.ч.		ра·дост
	членувано	ра·дост·та
мн.ч.		ра·дос·ти
	членувано	ра·дос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Чувство на вътрешно задоволство, удоволствие, което се изразява с вълнение, възбуда.
2. Събитие, което предизвиква такова чувство.

Превод

английски: joy (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Freude (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: радость (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• удоволствие, доволство, задоволство, веселие, ликуване, наслада, наслаждение, сладост, драгост, възторг, възхищение
• забавление, развлечение
• щастие, процъфтяване, топлина, бодрост

Производни думи

• радвам