веселие

веселие (български)

веселие ±

ед.ч.		ве·се·лие
	членувано	ве·се·ли·е·то
мн.ч.		ве·се·лия
	членувано	ве·се·ли·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Радост, безгрижие, празненство.

Етимология

старобълг. веселиѥ (Син. пс., Супр.), производна на весел.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• радост, доволство, повишено настроение, веселост
• веселба, забавление
• лудуване, лудория
• увеселение
• гуляй, пируване
• ободряване, развеселяване, бодрост, оживеност
• пир