радиотехника
Облик
радиотехника (български)
ед.ч. | ра·ди·о·тех·ни·ка | |
---|---|---|
членувано | ра·ди·о·тех·ни·ка·та | |
мн.ч. | ра·ди·о·тех·ни·ки | |
членувано | ра·ди·о·тех·ни·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Радиотехниката е приложна наука чийто обект на изучаване са разпространението на електромагнитните вълни, кодиране и модулиране и декодиране и демодулиране на излъчваните и приемани радиосигнали, разработка и производство на електронни схеми, антенни системи и радиокомуникационни апаратни средства за предаване и приемане на информация.
Етимология
- латински radio - изпускам лъчи и от гръцки techniké , дума с много значения, но включва понятия като съвкупност от машини, уреди и механизми, както и процес на производство
Фразеологични изрази
Превод
|
|