работник

работник (български)

{{Шаблон:Словоформи/Съществително име/Мъжки род|

 ID = работник

| ОСНОВНА ФОРМА = работник | ЕД.Ч. = ра·бот·ник | ЕД.Ч. НЕПЪЛЕН ЧЛЕН = ра·бот·ни·ка | ЕД.Ч. ПЪЛЕН ЧЛЕН = ра·бот·ни·кът | МН.Ч. = ра·бот·ни·ци | МН.Ч. ЧЛЕН = ра·бот·ни·ци·те | БРОЙНА ФОРМА = ра·бот·ни·ци | ЗВАТЕЛНА ФОРМА = — | СКРИТИ ПРЕПРАТКИ = работник, работници, работникът, работниците,

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работник. Работник в завод.
2. Човек, който е временно нает да извършва някаква дейност. Работници на къщата.
3. Работлив човек.

Превод

английски: worker, toller, labourer арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: εργάτης датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: trabajador, obrero италиански: lavoratore, operaio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Arbeiter норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: рабо́тник, рабо́чий словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: işçi, amele унгарски: [[]] фински: [[]] френски: travailleur, ouvrier холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• човек на труда, трудещ се, служещ, надничар, занаятчия, майстор, специалист
• пролетарий, безимотен