пълен
Облик
пълен (български)
ед. ч. | м. р. | пъ·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | пъл·ния | ||
пълен член | пъл·ни·ят | ||
ж. р. | пъл·на | ||
членувано | пъл·на·та | ||
ср. р. | пъл·но | ||
членувано | пъл·но·то | ||
мн. ч. | пъл·ни | ||
членувано | пъл·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. пльнъ = лит. pilnas, староинд. pūrṇás, староирл. lán „пълен“, старо причастие от ИЕ глагол *pl- „пълня“ (> англ. fill)
Фразеологични изрази
Синоними
- изпълнен, преизпълнен, препълнен, прелял, запълнен, напълнен, натъпкан, цял, цялостен, ненакърнен, целокупен, пълноценен
- завършен, комплектен, свършен
- изчерпателен, съдържателен, богат, обширен, подробен, всестранен, обстоен, обстоятелствен, точен
- дебел, тлъст, напълнял, надебелял, затлъстял, угоен, месест, шишкав
- плътен, набит
- абсолютен, безусловен
- неограничен
- безрезервен
- в пълен състав, общ
- всеобщ, всеобемен, всеобхватен
- корпулентен
- закръглен, едър, надут
- съвършен, истински
- наситен, преситен
- непокътнат, незасегнат
- окончателен
- отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист
- решителен
- идеален, безукорен
- категоричен
- същ
- здрав
- несъкратен
- пределен, външен
- радикален
- широк
- очевиден
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|