путка
Облик
путка (български)
ед.ч. | пут·ка | |
---|---|---|
членувано | пут·ка·та | |
мн.ч. | пут·ки | |
членувано | пут·ки·те | |
звателна форма | пут·ко |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41a
- остар. и диал. Патица.
- простонар. Женски полов орган.
- вулг. В обръщение — за изразяване на грубо, обидно отношение към някого.
Етимология
От праслав. *pъtъ, *putъ „птица“ + „-ка“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|