пустинник
Облик
пустинник (български)
ед.ч. | пус·тин·ник | |
---|---|---|
непълен член | пус·тин·ни·ка | |
пълен член | пус·тин·ни·кът | |
мн.ч. | пус·тин·ни·ци | |
членувано | пус·тин·ни·ци·те | |
бройна форма | пус·тин·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Човек, който по религиозни подбуди се е уединил и живее в пусто, ненаселено място; отшелник, аскет.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
отшелник, самотник, постник, монах, аскет